КИРИЛИЦА – за историята и настоящето

1

Кирилицата – във всички форми, в които я познаваме – е преди всичко плод на културен обмен. Това е естествено за всяка приложна и еволюираща система, каквато е писмеността. Не става дума за ощетяване на нашата идентичност от чужди вмешателства, а напротив – за обогатяването и.

България е била и продължава да бъде важна част от европейското културно семейство, както и вратата на Европа към източните цивилизации. Географското разположение на Балканите, този вечен кръстопът, лесно обяснява влиянието на близки култури в нашата хилядолетната писмена история.

Подобно на западната част от Стария континент, нашата култура, в това число нашата писменост, се определя и от важния фактор на религията. Християнската принадлежност, разбира се, и източното православие, което обединява Североизточна и Югоизточна Европа, въпреки етническите им различия.

Винаги народ, който се намира в културен подем, е източник на влияние за периферни нему народи в упадък.

Разбираем е стремежът на тези народи да възприемат достиженията на процъфтяващите общества, поради вродената необходимост на човечеството от развитие и духовно израстване.

В това отношение православните народи с общ езиков корен са променяли посоката на културен обмен многократно.

Когато говорим за кирилицата, съществено значение има взаимодействието между България и Русия. За съжаление, днес разглеждаме тези исторически процеси предимно през балканската призма на противопоставянето.

Това са така наречените руска и българска кирилица.

Тези две държави имат основен принос за създаването, развитието и разпространението на кирилицата в Европа и по света, без да омаловажаваме достиженията на другите нации, използващи кирилица.

Докато в руската школа доминираща и определяща е формата на главните букви, то в българската типографска традиция ръкописната основа е определяща за формите на редовните букви. Това не означава, че ползваме фундаментално различни кирилици, напротив – руснаците четат безпроблемно това, което наричаме българска кирилица, защото те пишат по същия начин.

Тук миналото винаги е повод да се фокусираме върху минималните различия, които ни разединяват, и да пренебрегваме огромните прилики, които ни обединяват.

Историята е значима и важна част от нашата култура, но дали спорът за авторство върху формата на буквите има смисъл? Вместо да се вторачваме в миналото, не е ли по-важно какво създаваме в настоящето?

Нека се опитаме да открием какви са приликите и има ли основания за подобно противопоставяне. И ако трябва да се разграничаваме, нека това да стане по критерии като красиво-некрасиво, полезно-безполезно, логично-нелогично.

Следващата таблица ясно демонстрира минималните разлики между курсивната (италик) печатна версия на редовните (малките) букви в  шрифтa Times New Roman, създадени съобразно руски печатни форми (на първи ред), и една наша разработка (на втори ред), базирана на същия шрифт, но отразяваща особеностите на българската типографска школа.

bg_ru_CYRILIC_1

Таблицата по-долу демонстрира приликите и разликите между двете кирилски версии за главни букви и гръцката писменост. Шрифтът отново е Times New Roman.

bg_ru_CYRILIC_2
Знаете ли, че повече от 50 % от гръцките главни букви съвпадат с българските главни букви на ниво графема и фонема или по-разбираемо казано – изглеждат и звучат по еднакъв начин?

 

Очаквайте продължение …



Comments are closed.

Ако желаете да ни подкрепите, можете да се възползвате от бутона "Donate".
Благодарим предварително!